МАГНИТОМЕТРИЯ при проучванията за подземни води

От теренното измерване до професионалната геоложка интерпретация

Какво всъщност измерва магнитометърът и как от теренните данни се стига до препоръчителна точка за сондаж?

Важно уточнение още в началото: магнитометрията не е георадар и магнитометърът не е уред, който директно „показва вода“.

При този метод се измерват локални изменения в магнитното поле на Земята. Те могат да бъдат свързани с геоложки структури като разломи, зони на напуканост, литоложки контакти, изветрели участъци и други структурни нееднородности.

Именно такива структури в определени геоложки условия могат да имат значение за движението и акумулирането на подземни води.

Преди теренното измерване 

Всяко проучване започва с предварителен анализ на геоложката обстановка.

Преглеждат се наличните геоложки карти и данни за района, за да се прецени дали конкретният терен е подходящ за прилагане на метода и какъв тип структури могат да се очакват.

Не всеки терен е еднакъв и не всеки метод е еднакво приложим навсякъде.

Как протича измерването 

На терена се изгражда измервателна мрежа и се извършват последователни магнитометрични измервания.

Теренната работа изисква внимание към множество фактори, които могат да повлияят върху резултатите — метални огради, автомобили, подземни комуникации, железобетонни конструкции, електропроводи и други източници на смущения.

Затова самото измерване не е просто „минаване с уред“.

Необходимо е правилно изграждане на профилите, контрол на условията на терена и разпознаване на смущенията, които могат да компрометират данните.

Данните сами по себе си не дават отговор 

След теренната работа започва същинската интерпретация.

Анализират се формата, амплитудата, посоката и пространствената устойчивост на магнитните аномалии, връзката между отделните профили и възможният им геоложки произход.

Тези данни се разглеждат заедно с:

Точно тук е ролята на инженер-геолога.

Кой извършва интерпретацията

При нас резултатите се анализират от инженер-геолози с проектантска правоспособност и реален теренен опит.

В екипа работи инженер-геолог с над 30 години професионален опит и пълна проектантска правоспособност, както и инженер-геолог с ограничена проектантска правоспособност.

Това не са специалисти, които се включват единствено при изготвяне на документация. Те участват в оценката на конкретната геоложка обстановка и в интерпретацията на резултатите.

Как се определя препоръчителната зона за сондаж

Магнитометърът не изписва на екрана „тук има вода на 63 метра“.

Препоръчителната зона и ориентировъчната дълбочина се определят чрез съчетаване на теренните данни с геоложката информация, знанията за строежа на района и професионалната интерпретация.

Затова крайният резултат не е просто координата от уред.

Той е геоложко заключение, основано на съвкупност от данни.

А как се проверява дали интерпретацията е правилна?

Най-важната проверка е сондажът.

В практиката си сравняваме направените интерпретации с реалните резултати от последващите сондажи. По този начин методиката за интерпретация постоянно се проверява и прецизира спрямо реалната геоложка обстановка.

Има и случаи, в които резултатите не показват достатъчно убедителна перспектива.

Тогава нашата препоръка е да не се сондира.

За нас това също е професионален резултат. По-добре е клиентът да знае, че рискът е висок, отколкото да получи обещание без достатъчно основание.

Магнитометрията не е единственият геофизичен метод 

В проучванията за подземни води се използват различни геофизични подходи — електрически, електромагнитни, магнитни и други.

Всеки от тях измерва различни физични свойства на геоложката среда и има своите области на приложение, предимства и ограничения.

Методите не е задължително да си противоречат. В много случаи могат да се допълват.

Затова професионалният подход не е да се обяви един метод за „единствено правилен“, а да се оцени кой метод е приложим при конкретните геоложки условия.

Какво обещаваме и какво не обещаваме 

Не обещаваме точен дебит предварително.

Не обещаваме абсолютна гаранция за вода.

Не твърдим, че един уред самостоятелно решава сложен геоложки въпрос.

Това, което можем да направим, е да извършим коректно теренно измерване, да обработим данните, да ги поставим в реалния геоложки контекст и да дадем професионално обоснована препоръка.

Магнитометрията предоставя данните.
Геоложката експертиза определя тяхното значение.
Сондажът потвърждава направената интерпретация.

 

 

Как да разберете КЪДЕ ИМА ВОДА във Вашия парцел

Търсите как да разберете къде има вода във вашия парцел?


Преди започване на воден сондаж е важно да се направи геофизично проучване, което определя най-подходящите места за сондиране.
Чрез специализирани измервания на терена могат да се открият водоносни зони и да се определят най-перспективните точки за сондаж.

Как се намира вода в един парцел

Намирането на вода не става на случаен принцип.
За да се определи къде има подземни води се използват геофизични методи,
които изследват структурата на земните пластове и водоносните зони.

Как се определя мястото за сондаж

  • Геофизично измерване на терена
  • Анализ от инженер-хидрогеолог
  • Определяне на точки за сондаж
  • GPS координати на препоръчителното място

Геофизичното проучване позволява да се определят най-перспективните точки за сондаж преди започване на сондиране.

BH-1 – препоръчителна точка за сондаж
BH-2 – алтернативна точка

След определяне на мястото за вода

След определяне на подходящото място може да се пристъпи към изпълнение на воден сондаж и изграждане на водоизточник.

Водни сондажи

Безплатна консултация

Ако искате да разберете дали има вода във вашия имот,
свържете се с нас за консултация.
Ще получите професионално мнение за възможностите за водоснабдяване на вашия парцел.

инженерно геоложко проучване

Какво е то инженерно-геоложко проучване (ИГП)

Основната цел на ИГП е да определи носещата способност на почвата в имота,  като по този начин да предопредели бъдещият размер и дълбочина на залагане на фундаментите в основата на съоръжението. Това е жизнено важно за определяне цената и сложността на строежа.

Инженерно-геоложкото  проучване изяснява геолого-литоложкия разрез, дава показатели на строителните почви, предоставя данни за количеството, качеството и режима на подземните води, описват се физико-геоложките явления и процеси в района и тяхното влияние върху бъдещото съоръжение, прави се оценка на сеизмичността на строителната площадка. Ако е необходимо, се дават препоръки за условията на фундиране. Краен продукт на проучването е инженерно-геоложкия доклад (ИГД). Обемът на ИГП зависи от етапа на проектиране – идеен, технически или работен проект.

В процеса на проучването се описва сондажната ядка и се взимат проби от почвите за определяне на – обемна плътност , специфична плътност, естествено водно съдържание , атербергови граници и зърнометричен състав, якостни показатели – ъгъл на вътрешно триене и кохезия, деформационни – компресионен модул и някои други в зависимост от заданието.

Използват се следните полеви методи за проучване (in situ) :

  • Статична пенетрация (CPT)

Чрез статичната пенетрация могат да се изследват свързани и несвързани почви с различна консистенция и плътност. Основните елементи на статичните пенетрометри са: опорна конструкция, устройства за натоварване и отчитане на приложените сили, щанги и конусен накрайник. По време на работа, опорната конструкция трябва да бъде неподвижна. Това се постига чрез анкериране или чрез монтиране на пенетрометъра върху тежко превозно средство. Натоварването се осъществява от преместваем блок, а големината на прилаганото усилие се отчита с  измервателни уреди. Щангите са тръбни, с външен диаметър 3,57 cm. Вътре в тръбата свободно се придвижва втора (плътна) щанга. Чрез нея може да се забива конусът. чийто основни геометрични размери са стандартизирани (ъгъл на образуващата 60° и диаметър в основата също 3,57 cm). Опитът се провежда в следната последователност:  чрез вътрешната щанга се забива конусът на дълбочина няколко сантиметри, при което се измерва върховото съпротивление ; забива се самостоятелно тръбната щанга, като се регистрира околното триене  за цялата дълбочина до конуса; едновременно се забиват тръбата и конусът, при което се отчита пълното съпротивление на проникване.

Резултатите от опита се представят графично, като околното триене и върховото съпротивление се записват във функция от дълбочината на проникване на пенетрометъра. Определят се следните параметри: относително тегло, относителна плътност, якост на срязване (c и φ), деформационен модул, коефициент на филтрация и други.

  • Динамична пенетрация  (DPH, DPSH, DPL)

Използва се уред, наречен „динамичен пенетрометър“. Чрез него се определят важни геотехнически показатели. Изчисленията се основават на емпирични зависимости отчитащи корелационната връзка между енергията на удaрa използвана за проникването на конуса  на предварително зададена еталонна дълбочина. Проникването в почвата се осъществява чрез удари на тежест („баба“) върху наковалня, която чрез метален прът (щанга) ги предава на върха на пенетрометъра. Върхът може да има различен ъгъл. Динамичният пенетрометър е подходящ за всички видове свързани и несвързани почви.

Определят се:  обемна плътност, обемна плътност във водонаситено състояние, модул на обща деформация, скорост на разпространение на напречните вълни –  динамичен модул на срязване, модул на обща деформация, коефициент на Поасон, модул на еластичност, показатели на недренираната якост (кохезия или ъгъл на вътрешно триене), върхово съпротивление на конуса.

  • Стандартен пенетрационен опит – SPT

Въведен в САЩ през 1922 г от Карл Терцаги. Използва се за комплексна оценка на свойствата на строителните почви. Основен критерий за това е броят на ударите N за проникване на стандартен тръбен накрайник на дълбочина един фут (1,0ft≈0,305m). Предимство на опита е, че при него чрез накрайника се изважда и почвена проба. Тя е с нарушена структура, но може визуално да бъде оценена и да се определят някои физични характеристики (водно съдържание, консистентни граници, зърнометричен състав и др.).

  • Калифорнийско отношение на носеща способност – CBR test

Представлява директен полеви метод за определяне на якостно-деформационните свойства на строителните почви. Определя условната (относителна) носимоспособност на почвата. Извършва се по ASTM стандарт. Земната основа се натоварва с щампа с площ 20 cm2 до потъването и в на дълбочина 2.5 mm за 2 min. Отчетеното натоварване се сравнява с натоварването необходимо за потъване на щампата в стандартно твърд материал.

Определят се: относителна якост на строителните почви в естествено състояние.

  • Срязване с крилчатка – Vane shear test

Използва се за меки свързани и неспоени разновидности. Чрез него се определя обобщен параметър на недренираната якост – „недренирана кохезия”. Принципът на метода се състои в това да се определи срязващото съпротивление чрез срязване на почвата със завъртане на забита в дъното на сондажа крилчатка . В зависимост от дълбочината на забиване (мерена от дъното на сондажа) срязването може да се осъществи по пълна цилиндрична повърхнина или по околна цилиндрична повърхнина и една основа.

Определя се:  недренирана якост на срязване.

  • Щампово натоварване

С него се определят деформационните характеристики на земната основа, като деформационни модули, коефициент на леглото и др. Извършва се с корави кръгли метални щампи (плочи), с площ до 1.0 m2.

Определя се: модул на обща деформация.

  • Други методи:

– Пресиометрия
Определят се якостно-деформационните характеристики на строителните почви в сондажи.

– Дилатометрия
Определят се якостно-деформационните характеристики на строителните почви директно или в сондажи с различна дълбочина.

– Геофизични проучвания – вертикални електросондажи (ВЕС), линейни геофизични проучвания, посредством  георадар за локализиране  и оценка  на  зоните, засегнати от физикогеоложки явления и процеси като свлачища, карст, разломни зони, степен на напуканост на масива, заблатяване и др, изясняване на инженерно-геоложките условия и якостно-деформационните свойства на строителната основа на място.

Как се избира помпено оборудване

Преди да се пусне в експлоатация едно водовземно съоръжение в него се извършват ОФИ (Опитно-филтрационни изследвания). Определят се параметрите на водното тяло, максимален и средноденонощен дебит, характеристики на взаимодействието с други съоръжения. При избора на помпено оборудване се вземат в предвид следните фактори: максимален дебит, статично ниво, динамично ниво, необходим напор на устието на сондажа, диаметър на сондажа, наличие на електро преносна мрежа за включване, наличие на канализационна мрежа и други.

Изборът на правилната помпа е много важен.

Правилната експлоатация гарантира дълговременно използване на съоръженията.

Препоръчваме следните изисквания:

  1. Съоръжението е прието с цялата документация по неговото изграждане.
  2. Устието трябва да е затворено с метален капак и заключващо устройство, за да се предотврати попадането на предмети в сондажа.
  3. Горните части на сондажа, които са непродуктивни, трябва да са тампонирани с глина и отгоре циментирани. Около устието се изгражда шахта за монтаж на помпеното и измерителното оборудване (дебити и нива). Близо до шахтата се монтира и електрическото командно табло, изпълнено по националните стандарти.
  4. Помпеното оборудване трябва да работи постоянно без чести спирания.
  5. Да се извършва през определен период от време техническо обслужване на помпеното, измервателното, електрическото оборудване , да се проверява състоянието на шахтата, да се следи за натрупването на утайки на дъното на сондажа, да се следи за налепи по филтърната колона и своевременно да се отстраняват.

Термопомпени инсталации (ТИ)

Съществуват различни схеми за реализация на отопление/охлаждане с ТИ.

Могат да са отворени и затворени.

  • Отворени са тогава, когато топлината се използва чрез извличане на вода от ПВ и връщането ѝ охладена/затоплена  в околната среда, т. е. извлича се топлината, а носителя се изхвърля.
  • Затворени са, когато водата циркулира по тръбен контур в земята, само извлича топлина или отдава, като няма пряк досег с околната среда и се използва многократно.

Какво е Санитарно-охранителна зона (СОЗ)

При изграждане на съоръжения за питейно-битово водоснабдяване се изисква да бъде защитен водозабора от неблагоприятното въздействие на химически и биологически агенти за целия експлоатационен срок на съоръжението. Въпросите около изграждането на СОЗ се регулират от Наредба 3 от 2000г. на МОСВ. Около водовземното съоръжение се изграждат три зони (пояси) на санитарна охрана:

  • пояс I (за строга охрана на водоизточника);
  • пояс II (срешу биологични, бързоразпадащи се и силно сорбируеми химически замърсители);
  • пояс III (срещу стабилни несорбируеми химически замърсители).

Пояс I има за цел да защити самите ВС (за повърхностни и подземни води), като предотврати външният достъп до тях, чрез ограждане и затваряне на съоръженията. Според наредбата, размерът на тази зона зависи от защитеноста на подземните водни обекти. Другите два пояса се определят в съответствие с хидрогеоложките условия в района на сондажа и режима на неговата експлоатация.

Точните размери на поясите се оразмеряват с помощта на математическото моделиране. Хидрогеоложкото моделиране е съвременен метод, използащ метода на крайните елементи и съвременните компютърни тенологии, за моделиране на ХГ условия и решаване на задачи свързани с движението на ПВ, оценка на техните ресурси, замърсяването и миграцията във водоносните хоризонти.

Какво е това ресурс на ПВ (подземни води)

Гравитационните запаси са обемът подземни води (ПВ), намиращи се в порите, пукнатините на водоносното тяло, което се отделя под действието на гравитацията при неговото осушаване.

Експлоатационни ресурси са  общото средногодишно естественно подхранване на  водното тяло или общият средногодишен отток от него. Също така, това са и допустимият и възможен дебит на ПВ, който може да се получи при допустими понижения, при запазване на качеството на ПВ, без оказване на отрицателно въздействие на други екосистеми и с възможните технически средства.

Изграждане на кладенци, сондажи и дренажи – общи положения

За изграждането на водовземни съоръжения е необходимо издаване на разрешително от съответния орган на МОСВ.

Необходими са следните документи:

  • Обосновка за изграждане на водовземно съоръжение
  • заявление за издаване на разрешително
  • писмо до Басейнова дирекция за наличието на други, работещи вече съоръжения
  • технологичен разчет
  • декларация за срока на изграждане на съоръжението и изпълнител
  • декларация за липса на задължения
  • удостоверение за липса на задължения
  • удостоверение от Агенцията по вписванията
  • Булстат на фирмата
  • документ за собственост на имота
  • документ за платена такса.

Цената на сондиране се определя от геоложките условия, дълбочината на съоръжението, диаметъра, конструкцията, предназначението на сондажа.

Особен случай са изработките в терасите на реките. Там, поради големите водопритоци , крепежът на ствола в процеса на сондиране се осъществява посредством бентонитови и полимерни суспензии. Освен това водата изнася фин материал от пласта(процесът се нарича „суфозия“), като това изисква задаване на слой обсипка от дребен кварцов чакъл с минимална дебелина от 2х10 cm. Размерът на зърната се определя в зависимост от зърнометричния състав на седиментите. Минималният диаметър на сондажа се определя от максималния дебит, с който ще черпим и от диаметъра на помпеното оборудване. От там се получава и минимален диаметър на сондиране в терасите на реките  – около 320 mm. Самото изпълнение е сложно и крие редица рискове, водещи до чести аварии. Именно поради тези по-горе изброени фактори,  цената на сондажите в речните тераси е по-висока.

Сондирането с бентонитови разтвори позволява да се спусне в сондажния ствол филтърната колона. След изпълнението на обсипката на сондажа, следва тампониране с глина и цементация на горните, непродуктивни части на ствола. Провежда се прочистване с еърлифт до избистряне на излизащата от сондажа вода. За определяне на хидрогеоложките параметри се водочепят (така нареченото ОФИ) сондажите по определена и предварително съгласувана с Басейнова дирекция схема. Взима се вода за пълен химичен анализ. (Прил.1 на НАРЕДБА № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води). Подготвят се документите за приемане на сондажа от Басейнова дирекция. Едновременно с това се оборудва шахтата и се спуска, монтира и изпробва помпеното оборудване .

Изпълняват се абсолютно всички предписания от разрешителното.

Приемната комисия съставя протокол за приемането и въвеждането в експлоатация на новото съоръжение.

Какво е това дренаж

Дрена́ж (фр. drainage) — естествено или изкуствено водовземане от повърностните или подземните води. Дренажът е хоризонтална изработка.

Представлява система от канали, тръби, шахти, които служат за водовземане, предпазват съоръженията от заливане и високи нива на ПВ. В някои случаи се използват за технически дейности, свързани с временното отводняване при строителството или реконструкцията на сгради и съоръжения. Дренажните системи се проектират и оразмеряват от специалисти по хидрогеология.

В свлачищните райони, дренажните системи са част от укрепителните мероприятия. Появата на вода или колебанието на водното ниво в свлачищното тяло води до нарушение на стабилността и деформации на съществуващите конструкции.

Какво е това кладенец

Използват се от хилядолетия за задоволяване на нуждите от вода за пиене, поливане и промишлени цели. Обикновено са плитки изработки до 5-10 m, но има и такива до 50-60 m. Разкриват плитки безнапорни води в пясъци, чакъли и по-рядко в скали. Понякога водите са силно замърсени.

Изкопаването става с паралелно укрепване на стените с бетонни гривни. Първо се проектира режещия ръб и се отлива на терена. Едновременно се подкопава и надгражда отгоре с пръстени. В долните пръстени се пробиват отвори за осигуряване на водоприток. Пръстените, които са над нивото на ПВ, не се пробиват, а фугите се замазват с цимент. На дъното се насипва промит чакъл.