Какво е то хидрогеоложко проучване (ХГП)

Хидрогеоложкото проучване (ХГП) има за обект на анализ подземните води, техния произход, разпространение в земната кора, тяхното движение, качество и количество, мероприятия за тяхното използване. В практиката се решават въпроси по търсене и проучване на подземните води (ПВ), мелиорация на земеделските земи, ПВ в зоната на добив на полезни изкопаеми, защита на ПВ от човешката дейност, защита и борба с ПВ в процеса на строителство на инженерни съоръжения. ХГП включват комплекс от мероприятия, свързани с изясняване на хидрогеоложките условия. Целта им е да очертаят взаимодействието на Подземните води (ПВ) със земната кора и му предоставят количествени и качествени характеристики. Например при прокарването на сондажи, кладенци и дренажи , проучването условно се дели на няколко части:

Набавя се картен материал:топографски, геоложки, тектонски, хидрогеоложки, геохимически и други.Събира се информация за съществуващи съоръжения в района-кладенци, наблюдателни сондажи, водопроявления на терена (извори, езера, блата, реки, язовири, антропогенни въздействия), Прави се анализ на съществуващата геолого-тектонска информация. Построяват се геоложки и хидрогеоложки разрези. Оценява се подхранването и дренирането на водоносните структури. Отчита се влиянието на валежи, реки, сезонните или периодичните колебания на нивата. Информацията се обобщава, оценява и се правят изводи-определят се перспективните части на структурите за по-нататъшно изследване.
Съставя се проучвателна програма, която съдържа:

-цел на проучването;

-брой, местоположение, дълбочина на изработките, конструкция;

-планират се брой и вид на ОФИ (опитно филтрационни изследвания), схеми на изпълнение;

-определят се честотата на измерванията;

-определят се броя водни проби за химичен, микробиологичен и други анализи, показатели за определяне.

Изпълнение на програмата.
Анализ на информацията, написване на доклад за изпълнената задача с изводи и препоръки.

Инженерно-геоложки доклад

Увод/Въведение – дава се информация за целта на проучването, вид и обем на извършената работа, основни изпълнители.
Обща част
- Местоположение.
- Физико-географско описание – информация за област, релеф, речна мрежа, климат, антропогенни характеристики.
- Геоложки условия – изученост на района в геоложки аспект, геоложки формации, литология и тектоника.
- Физико-геоложки явления и процеси – ерозия, абразия, изветряне, заблатяване, суфозия, карст, срутища, свлачища, сипеи, тяхното разпространение и влиянието им върху строителната площадка.
- Хидрогеоложки условия – подземни води, количество, качество, параметри, влияние на строителната площадка.
Специална част
- Методика на проучването. Детайлно се описват използваните методи и обработката на данните получени от тях.
- Инженерно-геоложки условия. Класифицират се почвите и скалите по геоложки, петрографски и физико механични критерии. Районира се строителната площадка на отделни инженерно геоложки тела, по площ и в дълбочина. Анализират се различни варианти на инженерно-геоложките условия. Хидрогеоложки условия. Сеизмичност.
Заключение – посочват се основни изводи, закономерности, препоръки.

Текстова част – инженерно-геоложки колонки, резултати от анализите на пробите и други изпитания .

Графична част – карти на фактическия материал, геоложка и хидрогеоложка карти, разрези, снимков материал, друга графика.

Използвана литература

Геологията – наука за планетата Земя

Геологията изучава състава, строежа и закономерностите в развитието на нашата планета. Тя е голям комплекс от науки за земята. Дели се на:

А. Науки за земната кора:

– Минералогия;
– Петрохимия и петрография;
– Литология;
– Структурна геология;
– Кристалография.

Б. Науки за съвремените геоложки процеси:

– Тектоника;
– Вулканология;
– Сеизмология;
– Геокриология.

В. Науки за развитието на геоложките процеси във времето:

– Палеонтология;
– Стратиграфия.

Г. Приложни науки:

– Геология на полезните изкопаеми;
– Хидрогеология;
– Инженерна геология.

Д. Свързани с геологията науки:

– Геохимия;
– Геофизика;
– Петрофизика;
– Геобаротермометрия;
– Геогронология;
– Планетология, Космогеология, Космохимия и др.

Уста Колю Фичето

Никола Иванов Фичев (Колю Фичето)

1800 – 1881 година

Първомайстор Никола Фичев – живот и творчество

д-р арх. Николай Тулешков

Няма друг български архитект от цялата хилядолетна българска история, за когото да е писано толкова много, колкото за Първомайстор Никола Фичев. Стотици са посветените на творчеството му книги и статии, а не съществува и въобще научен труд, посветен на българското Възраждане, който да не се спира, макар и фрагментарно, върху сътвореното от него. При това живият интерес към ярката му личност не е нов, а датира още от последното десетилетие на неговия живот.

През 70-те години на миналия век във фундаменталния си труд „Дунавска България и Балканът“ австрийският учен и пътешественик Феликс Каниц не на едно място изказва възхищението си от сътвореното от Първомайстора. На него дължим лаконичното, но живо описание от срещата между двамата през 1872 година в пълния с местни селяни хан на село Фида бей (преименувано на Марийно, а по-късно на Велчево), Плаковска община.

Внимателното прочитане на българските пътеписи на Каниц обаче неочаквано ни разкри и нещо ново – сведенията за един непознат досега строеж на Никола Фичев. Когато ученият в 1871 година отседнал в Селвиево в хана на Иванчо Станчооглу, там той видял едно ново крило, изградено от Първомайстора.

Продължава→