Какво е това кладенец

Използват се от хилядолетия за задоволяване на нуждите от вода за пиене, поливане и промишлени цели. Обикновено са плитки изработки до 5-10метра, но има и такива до 50-60м. Разкриват плитки безнапорни води в пясъци, чакъли и по-рядко в скали. Понякога водите са със силно замърсени.

Изкопаването става с паралелно укрепване на стените с бетонни гривни. Първо се проектира режещия ръб и се отлива на терена. Едновременно се подкопава и надгражда отгоре с пръстени. В долните пръстени се пробиват отвори за осигуряване на водоприток. Пръстените които са над нивото на ПВ не се пробиват, а фугите се замазват с цимент. На дъното се насипва промит чакъл.

Какво е това сондаж

Сондаж е вертикална изработка за водовземане от подземни води, за проучване на земната кора при строителството на съоръжения и добив на полезни изкопаеми, за монтаж на термопомпено оборудване за отопление и охлаждане.

Какво е то хидрогеоложко проучване (ХГП)

Хидрогеоложкото проучване (ХГП) има за обект на анализ подземните води, техния произход, разпространение в земната кора, тяхното движение, качество и количество, мероприятия за тяхното използване. В практиката се решават въпроси по търсене и проучване на подземните води (ПВ), мелиорация на земеделските земи, ПВ в зоната на добив на полезни изкопаеми, защита на ПВ от човешката дейност, защита и борба с ПВ в процеса на строителство на инженерни съоръжения. ХГП включват комплекс от мероприятия, свързани с изясняване на хидрогеоложките условия. Целта им е да очертаят взаимодействието на Подземните води (ПВ) със земната кора и му предоставят количествени и качествени характеристики. Например при прокарването на сондажи, кладенци и дренажи , проучването условно се дели на няколко части:

Набавя се картен материал:топографски, геоложки, тектонски, хидрогеоложки, геохимически и други.Събира се информация за съществуващи съоръжения в района-кладенци, наблюдателни сондажи, водопроявления на терена (извори, езера, блата, реки, язовири, антропогенни въздействия), Прави се анализ на съществуващата геолого-тектонска информация. Построяват се геоложки и хидрогеоложки разрези. Оценява се подхранването и дренирането на водоносните структури. Отчита се влиянието на валежи, реки, сезонните или периодичните колебания на нивата. Информацията се обобщава, оценява и се правят изводи-определят се перспективните части на структурите за по-нататъшно изследване.
Съставя се проучвателна програма, която съдържа:

-цел на проучването;

-брой, местоположение, дълбочина на изработките, конструкция;

-планират се брой и вид на ОФИ (опитно филтрационни изследвания), схеми на изпълнение;

-определят се честотата на измерванията;

-определят се броя водни проби за химичен, микробиологичен и други анализи, показатели за определяне.

Изпълнение на програмата.
Анализ на информацията, написване на доклад за изпълнената задача с изводи и препоръки.

Инженерно-геоложки доклад

Увод/Въведение – дава се информация за целта на проучването, вид и обем на извършената работа, основни изпълнители.
Обща част
- Местоположение.
- Физико-географско описание – информация за област, релеф, речна мрежа, климат, антропогенни характеристики.
- Геоложки условия – изученост на района в геоложки аспект, геоложки формации, литология и тектоника.
- Физико-геоложки явления и процеси – ерозия, абразия, изветряне, заблатяване, суфозия, карст, срутища, свлачища, сипеи, тяхното разпространение и влиянието им върху строителната площадка.
- Хидрогеоложки условия – подземни води, количество, качество, параметри, влияние на строителната площадка.
Специална част
- Методика на проучването. Детайлно се описват използваните методи и обработката на данните получени от тях.
- Инженерно-геоложки условия. Класифицират се почвите и скалите по геоложки, петрографски и физико механични критерии. Районира се строителната площадка на отделни инженерно геоложки тела, по площ и в дълбочина. Анализират се различни варианти на инженерно-геоложките условия. Хидрогеоложки условия. Сеизмичност.
Заключение – посочват се основни изводи, закономерности, препоръки.

Текстова част – инженерно-геоложки колонки, резултати от анализите на пробите и други изпитания .

Графична част – карти на фактическия материал, геоложка и хидрогеоложка карти, разрези, снимков материал, друга графика.

Използвана литература

Какво правим в инженерната геология

Имаме опит в промишленото и гражданското строителство, в пътното строителство (проучване на магистрали и жп линии, тунели), газопроводи, мостове, сметища, соларни и ветрогенераторни паркове, свлачища, срутиша и сипеи.Съставяме геотехнически експертизи за оценка на физико геоложки явления и процеси-свлачища, срутища, сипеи, суфозия, карст, заблатявания. Извършваме проучване, проектиране и изпълнение укрепване на свлачища, срутища, сипеи и изкопи.Изследване и проектиране на мероприятия по заздравяване на земната основа при слаби почви.

Информация за водните сондажи

ОСНОВНИ ЕТАПИ

За изготвяне на документи за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, чрез ново водовземно съоръжение и изграждане на водовземното съоръжение.

I ЕТАП: Проучвателни дейности

Набавя се картен материал:топографски, геоложки, тектонски, хидрогеоложки, геохимически и други.Събира се информация за съществуващи съоръжения в района-кладенци, наблюдателни сондажи, водопроявления на терена (извори, езера, блата, реки, язовири, антропогенни въздействия). Прави се анализ на съществуващата геолого-тектонска информация. Построяват се геоложки и хидрогеоложки разрези. Оценява се подхранването и дренирането на водоносните структури. Отчита се влиянието на валежи, реки, сезонните или периодичните колебания на нивата. Информацията се обобщава, оценява и се правят изводи-определят се перспективните части на структурите за по-нататъшно изследване.
Теренен оглед-геоложка и хидрогеоложка картировка, анализ на получената информация, изводи и препоръки;
Използване на геофизични методи за избиране на перспективни участъци за разполагане на съоръженията;
При необходимост, проучвателно сондиране-получаване на по-коректни данни за литологията, физичните показатели на колектора и хидрогеоложка информация;
Изводи и препоръки.

Продължава→

Геологията – наука за планетата Земя

Геологията изучава състава, строежа и закономерностите в развитието на нашата планета. Тя е голям комплекс от науки за земята. Дели се на:

А. Науки за земната кора:

– Минералогия;
– Петрохимия и петрография;
– Литология;
– Структурна геология;
– Кристалография.

Б. Науки за съвремените геоложки процеси:

– Тектоника;
– Вулканология;
– Сеизмология;
– Геокриология.

В. Науки за развитието на геоложките процеси във времето:

– Палеонтология;
– Стратиграфия.

Г. Приложни науки:

– Геология на полезните изкопаеми;
– Хидрогеология;
– Инженерна геология.

Д. Свързани с геологията науки:

– Геохимия;
– Геофизика;
– Петрофизика;
– Геобаротермометрия;
– Геогронология;
– Планетология, Космогеология, Космохимия и др.

Уста Колю Фичето

Никола Иванов Фичев (Колю Фичето)

1800 – 1881 година

Първомайстор Никола Фичев – живот и творчество

д-р арх. Николай Тулешков

Няма друг български архитект от цялата хилядолетна българска история, за когото да е писано толкова много, колкото за Първомайстор Никола Фичев. Стотици са посветените на творчеството му книги и статии, а не съществува и въобще научен труд, посветен на българското Възраждане, който да не се спира, макар и фрагментарно, върху сътвореното от него. При това живият интерес към ярката му личност не е нов, а датира още от последното десетилетие на неговия живот.

През 70-те години на миналия век във фундаменталния си труд „Дунавска България и Балканът“ австрийският учен и пътешественик Феликс Каниц не на едно място изказва възхищението си от сътвореното от Първомайстора. На него дължим лаконичното, но живо описание от срещата между двамата през 1872 година в пълния с местни селяни хан на село Фида бей (преименувано на Марийно, а по-късно на Велчево), Плаковска община.

Внимателното прочитане на българските пътеписи на Каниц обаче неочаквано ни разкри и нещо ново – сведенията за един непознат досега строеж на Никола Фичев. Когато ученият в 1871 година отседнал в Селвиево в хана на Иванчо Станчооглу, там той видял едно ново крило, изградено от Първомайстора.

Продължава→