Информация

Инженерно-геоложки доклад

  1. Увод/Въведение – дава се информация за целта на проучването, вид и обем на извършената работа, основни изпълнители.
  2. Обща част
    • Местоположение.
    • Физико-географско описание – информация за област, релеф, речна мрежа, климат, антропогенни характеристики.
    • Геоложки условия – изученост на района в геоложки аспект, геоложки формации, литология и тектоника.
    • Физико-геоложки явления и процеси – ерозия, абразия, изветряне, заблатяване, суфозия, карст, срутища, свлачища, сипеи, тяхното разпространение и влиянието им върху строителната площадка.
    • Хидрогеоложки условия – подземни води, количество, качество, параметри, влияние на строителната площадка.
  3. Специална част
    • Методика на проучването. Детайлно се описват използваните методи и обработката на данните получени от тях.
    • Инженерно-геоложки условия. Класифицират се почвите и скалите по геоложки, петрографски и физико механични критерии. Районира се строителната площадка на отделни инженерно геоложки тела, по площ и в дълбочина. Анализират се различни варианти на инженерно-геоложките условия. Хидрогеоложки условия. Сеизмичност.
  4. Заключение – посочват се основни изводи, закономерности, препоръки.

Текстова част – инженерно-геоложки колонки, резултати от анализите на пробите  и други изпитания .

Графична част – карти на фактическия материал, геоложка и хидрогеоложка карти, разрези, снимков материал, друга графика.

Използвана литература

Геологията – наука за планетата Земя

Геологията изучава състава, строежа и закономерностите в развитието на нашата планета. Тя е голям комплекс от науки за земята. Дели се на:

А. Науки за земната кора:

– Минералогия;
– Петрохимия и петрография;
– Литология;
– Структурна геология;
– Кристалография.

Б. Науки за съвремените геоложки процеси:

– Тектоника;
– Вулканология;
– Сеизмология;
– Геокриология.

В. Науки за развитието на геоложките процеси във времето:

– Палеонтология;
– Стратиграфия.

Г. Приложни науки:

– Геология на полезните изкопаеми;
– Хидрогеология;
– Инженерна геология.

Д. Свързани с геологията науки:

– Геохимия;
– Геофизика;
– Петрофизика;
– Геобаротермометрия;
– Геогронология;
– Планетология, Космогеология, Космохимия и др.

Уста Колю Фичето

Никола Иванов Фичев (Колю Фичето)

1800 – 1881 година

Първомайстор Никола Фичев – живот и творчество

д-р арх. Николай Тулешков

Няма друг български архитект от цялата хилядолетна българска история, за когото да е писано толкова много, колкото за Първомайстор Никола Фичев. Стотици са посветените на творчеството му книги и статии, а не съществува и въобще научен труд, посветен на българското Възраждане, който да не се спира, макар и фрагментарно, върху сътвореното от него. При това живият интерес към ярката му личност не е нов, а датира още от последното десетилетие на неговия живот.

През 70-те години на миналия век във фундаменталния си труд „Дунавска България и Балканът“ австрийският учен и пътешественик Феликс Каниц не на едно място изказва възхищението си от сътвореното от Първомайстора. На него дължим лаконичното, но живо описание от срещата между двамата през 1872 година в пълния с местни селяни хан на село Фида бей (преименувано на Марийно, а по-късно на Велчево), Плаковска община.

Внимателното прочитане на българските пътеписи на Каниц обаче неочаквано ни разкри и нещо ново – сведенията за един непознат досега строеж на Никола Фичев. Когато ученият в 1871 година отседнал в Селвиево в хана на Иванчо Станчооглу, там той видял едно ново крило, изградено от Първомайстора.

Продължава→